Не се пързаляй в болното ми ехо,
не ме изравяй от смълчана кал...
Не виждаш ли, че сенките ме взеха
за партньор в предсмъртния си бал?
Не ме лепи от порцеланови парчета,
от бъдеще към минало вървя...
Не чуваш ли сълзите на поета,
закърпени в нашивки тъмнина?
Не се къпи в прободните ми рани,
отдавна дишам плътности печал...
Дълбай ме във пресъхнали фонтани,
където някой вече е дълбал. ...