А после ме предай...
Не се пързаляй в болното ми ехо,
не ме изравяй от смълчана кал...
Не виждаш ли, че сенките ме взеха
за партньор в предсмъртния си бал?
Не ме лепи от порцеланови парчета,
от бъдеще към минало вървя...
Не чуваш ли сълзите на поета,
закърпени в нашивки тъмнина?
Не се къпи в прободните ми рани,
отдавна дишам плътности печал...
Дълбай ме във пресъхнали фонтани,
където някой вече е дълбал.
Не знам коя си, но мълчи!
Не ме търси във пулс на непозната.
От мъртви точки ме съедини,
а после... ме предай на тишината.
© Алекс Малката All rights reserved.
))
