Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен.
Минаваш пътьом и за почивка малка
спрял си се? Отсрочка кратка?
Ще взимаш пак?.
Не се задържай дълго тук, върви си
изгрева жадуван е дар несигурен.
Стоиш, мълчиш.. Горчиш
В априлските полета сенки тъмни
с бурите беснеят, пръстта студена
посреща пролетния дъжд..
диханието във вятъра се влива..
Стоиш, горчиш... Мълча
Усмивки, прегръдки....липса
Върви си... Чуваш ли, върви..
където си ти, пламъка угасва.
А там, в априлските полета люляци цъфтят..
© Надя Todos los derechos reservados