21.04.2018 г., 8:42  

А там, в априлските полета люляци цъфтят..

1.7K 1 3

Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,

а думите неказани се молят
поне за шанс последен.

Минаваш пътьом и за почивка малка

спрял си се? Отсрочка кратка?
Ще взимаш пак?.
Не се задържай дълго тук, върви си
изгрева жадуван е дар несигурен.

Стоиш, мълчиш.. Горчиш
В априлските полета  сенки тъмни
с бурите беснеят, пръстта студена

посреща пролетния дъжд..
диханието във вятъра се влива..

Стоиш, горчиш... Мълча
Усмивки, прегръдки....липса
Върви си... Чуваш ли, върви..
където си ти, пламъка угасва.

А там, в априлските полета люляци цъфтят..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...