Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен.
Минаваш пътьом и за почивка малка
спрял си се? Отсрочка кратка?
Ще взимаш пак?.
Не се задържай дълго тук, върви си
изгрева жадуван е дар несигурен.
Стоиш, мълчиш.. Горчиш
В априлските полета сенки тъмни ...