Apr 21, 2018, 8:42 AM  

А там, в априлските полета люляци цъфтят..

  Poetry » Other
1.7K 1 3

Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,

а думите неказани се молят
поне за шанс последен.

Минаваш пътьом и за почивка малка

спрял си се? Отсрочка кратка?
Ще взимаш пак?.
Не се задържай дълго тук, върви си
изгрева жадуван е дар несигурен.

Стоиш, мълчиш.. Горчиш
В априлските полета  сенки тъмни
с бурите беснеят, пръстта студена

посреща пролетния дъжд..
диханието във вятъра се влива..

Стоиш, горчиш... Мълча
Усмивки, прегръдки....липса
Върви си... Чуваш ли, върви..
където си ти, пламъка угасва.

А там, в априлските полета люляци цъфтят..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...