22 jun 2008, 13:23

А ти ме...

  Poesía
724 0 4

 

 

 

А ти ме гледаш през едно довиждане,

полепнало по влажни хоризонти.

Звънят монети, тротоарно всеотричащи,

в цинично любовните жаргони.

.

А ти събираш в свойте очи - касичка

последни късове от мене.

Дъга огънала на малка вазичка,

а аз съм толкова, наистина, далече.

.

А ти ме търсиш в капки прашни дъжд.

Отдавна в нас не е валяло.

Подритваш облак като окосена ръж.

И вятърът ни слива в цяло.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Графит Диамант Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...