А ти ме гледаш през едно довиждане,
полепнало по влажни хоризонти.
Звънят монети, тротоарно всеотричащи,
в цинично любовните жаргони.
.
А ти събираш в свойте очи - касичка
последни късове от мене.
Дъга огънала на малка вазичка,
а аз съм толкова, наистина, далече.
.
А ти ме търсиш в капки прашни дъжд.
Отдавна в нас не е валяло.
Подритваш облак като окосена ръж.
И вятърът ни слива в цяло.
© Графит Диамант Todos los derechos reservados