29 may 2007, 8:18

А ти просто си бил обичана някога

  Poesía
737 0 1
А ти просто си бил обичана някога

Помниш ли януарското утро, довяло сняг?
Твърдите греди на дядовата къща?
Там стоеше ти, някой те прегръща.
Навяваше хлад, навяваше стара обич
и по очите ти си личеше, че бе Тя.
Тази, която да заобичаш...

Помниш ли съседката отвън, на перваза?
Да, тази, която те замеряше с кал,
Която ти беше видял да те гледа.
Калта от спомените ти, които предаде
и днес си друг човек, човек забравил
откъде е тръгнал по пътя към върха.

Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...

Помниш ли изгрева над Ла Валета?
После коледния дух на малкия ни остров?
Дядо Коледа и седемте джуджета,
Които да ни върнат чудното детство
и времето да ни върне това,
което изгубихме с нашите детски илюзии.

Помниш ли класните стаи в гимназията?
Там, където се заобичахме за първи път?
Искрите, родили много от безобразията,
създадени от хората, докато спят
и първите целувки, преди да осъзная, че целувам певица,
родена да блести над целия ми свят.

Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...

И моите думи стават отново непрочетени за теб писма.
Като сякаш на шега ти ми отговаряш по телефона.
Не сме заедно, това сякаш беше игра,
Ти си вече звезда,
Пътуваш по света и печелиш награди.
И моите думи остават тук, където съм аз.
Ти пееш страхотно, аз пиша нищожно, това ни дели.
Не ме забравяй, все пак аз написах първите ти песни,
Не ме мрази.
Аз знам, че ще бъдеш обичана пак,
където и да си.

Твоят любим силует се показва над дъгите в родния град.
Ти си щастливото число за мен,
Ти си новия полярен ден
Твоят образ е моята обич, обиколила целия свят.
Ти си била обичана някога
Била...
... някога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изглежда грубо, но и смирено... странно се усещаш след като го прочетеш.. :/

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...