А ти просто си бил обичана някога
736
0
1
А ти просто си бил обичана някога
Помниш ли януарското утро, довяло сняг?
Твърдите греди на дядовата къща?
Там стоеше ти, някой те прегръща.
Навяваше хлад, навяваше стара обич
и по очите ти си личеше, че бе Тя.
Тази, която да заобичаш...
Помниш ли съседката отвън, на перваза?
Да, тази, която те замеряше с кал,
Която ти беше видял да те гледа.
Калта от спомените ти, които предаде
и днес си друг човек, човек забравил
откъде е тръгнал по пътя към върха.
Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...
Помниш ли изгрева над Ла Валета?
После коледния дух на малкия ни остров?
Дядо Коледа и седемте джуджета,
Които да ни върнат чудното детство
и времето да ни върне това,
което изгубихме с нашите детски илюзии.
Помниш ли класните стаи в гимназията?
Там, където се заобичахме за първи път?
Искрите, родили много от безобразията,
създадени от хората, докато спят
и първите целувки, преди да осъзная, че целувам певица,
родена да блести над целия ми свят.
Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...
И моите думи стават отново непрочетени за теб писма.
Като сякаш на шега ти ми отговаряш по телефона.
Не сме заедно, това сякаш беше игра,
Ти си вече звезда,
Пътуваш по света и печелиш награди.
И моите думи остават тук, където съм аз.
Ти пееш страхотно, аз пиша нищожно, това ни дели.
Не ме забравяй, все пак аз написах първите ти песни,
Не ме мрази.
Аз знам, че ще бъдеш обичана пак,
където и да си.
Твоят любим силует се показва над дъгите в родния град.
Ти си щастливото число за мен,
Ти си новия полярен ден
Твоят образ е моята обич, обиколила целия свят.
Ти си била обичана някога
Била...
... някога...
Помниш ли януарското утро, довяло сняг?
Твърдите греди на дядовата къща?
Там стоеше ти, някой те прегръща.
Навяваше хлад, навяваше стара обич
и по очите ти си личеше, че бе Тя.
Тази, която да заобичаш...
Помниш ли съседката отвън, на перваза?
Да, тази, която те замеряше с кал,
Която ти беше видял да те гледа.
Калта от спомените ти, които предаде
и днес си друг човек, човек забравил
откъде е тръгнал по пътя към върха.
Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...
Помниш ли изгрева над Ла Валета?
После коледния дух на малкия ни остров?
Дядо Коледа и седемте джуджета,
Които да ни върнат чудното детство
и времето да ни върне това,
което изгубихме с нашите детски илюзии.
Помниш ли класните стаи в гимназията?
Там, където се заобичахме за първи път?
Искрите, родили много от безобразията,
създадени от хората, докато спят
и първите целувки, преди да осъзная, че целувам певица,
родена да блести над целия ми свят.
Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...
И моите думи стават отново непрочетени за теб писма.
Като сякаш на шега ти ми отговаряш по телефона.
Не сме заедно, това сякаш беше игра,
Ти си вече звезда,
Пътуваш по света и печелиш награди.
И моите думи остават тук, където съм аз.
Ти пееш страхотно, аз пиша нищожно, това ни дели.
Не ме забравяй, все пак аз написах първите ти песни,
Не ме мрази.
Аз знам, че ще бъдеш обичана пак,
където и да си.
Твоят любим силует се показва над дъгите в родния град.
Ти си щастливото число за мен,
Ти си новия полярен ден
Твоят образ е моята обич, обиколила целия свят.
Ти си била обичана някога
Била...
... някога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
