29 мая 2007 г., 08:18

А ти просто си бил обичана някога

735 0 1
А ти просто си бил обичана някога

Помниш ли януарското утро, довяло сняг?
Твърдите греди на дядовата къща?
Там стоеше ти, някой те прегръща.
Навяваше хлад, навяваше стара обич
и по очите ти си личеше, че бе Тя.
Тази, която да заобичаш...

Помниш ли съседката отвън, на перваза?
Да, тази, която те замеряше с кал,
Която ти беше видял да те гледа.
Калта от спомените ти, които предаде
и днес си друг човек, човек забравил
откъде е тръгнал по пътя към върха.

Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...

Помниш ли изгрева над Ла Валета?
После коледния дух на малкия ни остров?
Дядо Коледа и седемте джуджета,
Които да ни върнат чудното детство
и времето да ни върне това,
което изгубихме с нашите детски илюзии.

Помниш ли класните стаи в гимназията?
Там, където се заобичахме за първи път?
Искрите, родили много от безобразията,
създадени от хората, докато спят
и първите целувки, преди да осъзная, че целувам певица,
родена да блести над целия ми свят.

Да, ти си звездата на моя живот, скъпа.
Не ще може никой да промени това.
Животът ти пак е станал сериал,
с много сложни епизоди и интриги.
Да, ти си обновена, скрита, свита и сърдита.
Не можеш да склониш, както правиш всякога.
Животът ти за теб е доста закъснял,
а ти просто си била обичана някога...

И моите думи стават отново непрочетени за теб писма.
Като сякаш на шега ти ми отговаряш по телефона.
Не сме заедно, това сякаш беше игра,
Ти си вече звезда,
Пътуваш по света и печелиш награди.
И моите думи остават тук, където съм аз.
Ти пееш страхотно, аз пиша нищожно, това ни дели.
Не ме забравяй, все пак аз написах първите ти песни,
Не ме мрази.
Аз знам, че ще бъдеш обичана пак,
където и да си.

Твоят любим силует се показва над дъгите в родния град.
Ти си щастливото число за мен,
Ти си новия полярен ден
Твоят образ е моята обич, обиколила целия свят.
Ти си била обичана някога
Била...
... някога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изглежда грубо, но и смирено... странно се усещаш след като го прочетеш.. :/

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...