5 jul 2012, 13:31

А тогава... 

  Poesía
561 0 0

Ти изпълваш същността ми
като дим от ароматна свещ.
Притежаваш мисълта ми,
ала тя за теб е просто вещ.

 

Пепел от пожар, от ярост,
плете мрежи неведение,
звън на натрошена цялост
ехти в светове безвремие.

 

Филм от призрачни картини,
прозрачни цветове се нижат.
Все така е от години,
езици тишина ме ближат.

 

Плясък от криле на птица,
още бездиханни дни за мен.
След себе си все още тичам,
чакайки един неидващ ден.

 

А тогава аз ще падна,
ще се потроша съвсем,
мисълта ще гине гладна
във живот осакатен.

 

В този ден ще се пробудиш
и изведнъж ще проумееш,
че пропуснал си да видиш
как съкровище пилееш.

© Малката смърт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??