А тогава...

5.07.2012 г., 13:31 ч.

Поезия

594 0 0

Ти изпълваш същността ми
като дим от ароматна свещ.
Притежаваш мисълта ми,
ала тя за теб е просто вещ.
Пепел от пожар, от ярост,
плете мрежи неведение,
звън на натрошена цялост
ехти в светове безвремие.
Филм от призрачни картини,
прозрачни цветове се нижат.
Все така е от години,
езици тишина ме ближат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

А тогава...

Искате да прочетете повече?

Предложения