12 nov 2010, 15:01

А тя не е с него...

  Poesía » Otra
883 0 14

(по Алиса Осенина)

Той пак я милва... Той не я има...
Отлита далече... Вече ù писна...
Някъде другаде... За Него любима...
До трепет на тялото, страстно го иска...

До буря в стомаха... До люти сълзи...
С необич в леглото, на други любима...
Морето от тайни към гърлото ù пълзи...
Страхът да не каже милото име...

Името, от което кръвта ù завира.
Горещият шепот напира навън.
Тясната стая, където умира...
Бездушният мъж, превърнал се в пън...

Обидени, дните в броеница се нижат.
Тече си животът - сива река.
Вълчица, под месеца, раните ближе...
Разкашля се отново простудена Тъга...

Той я целува... а тя не е с него...
Святата тайна пази незрима.
Отлита далече... Не, не от Его...
С Необич в леглото, за други любима...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...