А тя не е с него...
(по Алиса Осенина)
Той пак я милва... Той не я има...
Отлита далече... Вече ù писна...
Някъде другаде... За Него любима...
До трепет на тялото, страстно го иска...
До буря в стомаха... До люти сълзи...
С необич в леглото, на други любима...
Морето от тайни към гърлото ù пълзи...
Страхът да не каже милото име...
Името, от което кръвта ù завира.
Горещият шепот напира навън.
Тясната стая, където умира...
Бездушният мъж, превърнал се в пън...
Обидени, дните в броеница се нижат.
Тече си животът - сива река.
Вълчица, под месеца, раните ближе...
Разкашля се отново простудена Тъга...
Той я целува... а тя не е с него...
Святата тайна пази незрима.
Отлита далече... Не, не от Его...
С Необич в леглото, за други любима...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
