Nov 12, 2010, 3:01 PM

А тя не е с него...

  Poetry » Other
882 0 14

(по Алиса Осенина)

Той пак я милва... Той не я има...
Отлита далече... Вече ù писна...
Някъде другаде... За Него любима...
До трепет на тялото, страстно го иска...

До буря в стомаха... До люти сълзи...
С необич в леглото, на други любима...
Морето от тайни към гърлото ù пълзи...
Страхът да не каже милото име...

Името, от което кръвта ù завира.
Горещият шепот напира навън.
Тясната стая, където умира...
Бездушният мъж, превърнал се в пън...

Обидени, дните в броеница се нижат.
Тече си животът - сива река.
Вълчица, под месеца, раните ближе...
Разкашля се отново простудена Тъга...

Той я целува... а тя не е с него...
Святата тайна пази незрима.
Отлита далече... Не, не от Его...
С Необич в леглото, за други любима...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...