10 may 2014, 21:26

А тъгата ми не сглъхва 

  Poesía » De amor
690 0 17

А тъгата ми не сглъхва

 

 

И да спре дъхът му нежен,

и всичко да потъне в мрак.

Ще е тук, ще ми е нужен,

ще го въздишам пак и пак.

 

 

Че в такава нощ бездънна

не пада друго, а звезди.

Но душата му бездомна

ще идва, пак над мен ще бди.

 

 

А тъгата ми не сглъхва,

контеса съм, но не от лед.

Луд Южняк припряно лъхва,

пак преобърнал свят и ред.

 

 

И няма нощ, и няма ден,

знам - друг не ще ме покори.

Все тъй девичи огън в мен

ще лумва и ще ме гори.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??