А тъгата ми не сглъхва
А тъгата ми не сглъхва
И да спре дъхът му нежен,
и всичко да потъне в мрак.
Ще е тук, ще ми е нужен,
ще го въздишам пак и пак.
Че в такава нощ бездънна
не пада друго, а звезди.
Но душата му бездомна
ще идва, пак над мен ще бди.
А тъгата ми не сглъхва,
контеса съм, но не от лед.
Луд Южняк припряно лъхва,
пак преобърнал свят и ред.
И няма нощ, и няма ден,
знам - друг не ще ме покори.
Все тъй девичи огън в мен
ще лумва и ще ме гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
