А тъгата ми не сглъхва
И да спре дъхът му нежен,
и всичко да потъне в мрак.
Ще е тук, ще ми е нужен,
ще го въздишам пак и пак.
Че в такава нощ бездънна
не пада друго, а звезди.
Но душата му бездомна
ще идва, пак над мен ще бди.
А тъгата ми не сглъхва,
контеса съм, но не от лед.
Луд Южняк припряно лъхва,
пак преобърнал свят и ред.
И няма нощ, и няма ден,
знам - друг не ще ме покори.
Все тъй девичи огън в мен
ще лумва и ще ме гори.
© Светла Асенова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
