May 10, 2014, 9:26 PM

А тъгата ми не сглъхва 

  Poetry » Love
692 0 17

А тъгата ми не сглъхва

 

 

И да спре дъхът му нежен,

и всичко да потъне в мрак.

Ще е тук, ще ми е нужен,

ще го въздишам пак и пак.

 

 

Че в такава нощ бездънна

не пада друго, а звезди.

Но душата му бездомна

ще идва, пак над мен ще бди.

 

 

А тъгата ми не сглъхва,

контеса съм, но не от лед.

Луд Южняк припряно лъхва,

пак преобърнал свят и ред.

 

 

И няма нощ, и няма ден,

знам - друг не ще ме покори.

Все тъй девичи огън в мен

ще лумва и ще ме гори.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??