12 may 2006, 0:46

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я

  Poesía
1.6K 0 8

Исках да бъда художник,

но се отказах

след първия автопортрет.

 

Исках да стана писател,

но не ми достигна талант

и станах поет.

 

Исках да бъда актьор

и да играя

роли след роли.

 

Но станах само позьор,

сред думи превзети

и текстове голи.

 

А можех да стана танцьор,

да бъда звезда,

да бъда велик...

 

Но станах клакьор,

със жестове неми

и невротичен тик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жоро Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...