12.05.2006 г., 0:46

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я

1.6K 0 8

Исках да бъда художник,

но се отказах

след първия автопортрет.

 

Исках да стана писател,

но не ми достигна талант

и станах поет.

 

Исках да бъда актьор

и да играя

роли след роли.

 

Но станах само позьор,

сред думи превзети

и текстове голи.

 

А можех да стана танцьор,

да бъда звезда,

да бъда велик...

 

Но станах клакьор,

със жестове неми

и невротичен тик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жоро Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...