24 feb 2008, 15:49

А вечерите тук са помъдрели...

874 0 4
А вечерите тук са помъдрели...
Разтварят ни божествените двери,
повеждащи през райските дантели,
без мисли за зловещи изневери,
защото сме изрекли обещания,
където тишината се сгъстява!
В ушите ни звучат предания
и… открояваме сено от плява.
А миговете, преди нас изплакани,
доведоха мечтани повторения
в душите, трепетно дочакали,
магията на чувства споделени.
Защо са песните по нови жетви
и време ли е за химери,
словата глъхнат в свети клетви,
но верите си ще намерим ли?
В капаните, заложени от старо време,
вярваме във рамо на приятел,
че сборище нетрайно дреме,
обречено със клетва на създател.
- До тази вяра с теб ще стигнем,
чрез нея истината ще издигнем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...