24 февр. 2008 г., 15:49

А вечерите тук са помъдрели...

875 0 4
А вечерите тук са помъдрели...
Разтварят ни божествените двери,
повеждащи през райските дантели,
без мисли за зловещи изневери,
защото сме изрекли обещания,
където тишината се сгъстява!
В ушите ни звучат предания
и… открояваме сено от плява.
А миговете, преди нас изплакани,
доведоха мечтани повторения
в душите, трепетно дочакали,
магията на чувства споделени.
Защо са песните по нови жетви
и време ли е за химери,
словата глъхнат в свети клетви,
но верите си ще намерим ли?
В капаните, заложени от старо време,
вярваме във рамо на приятел,
че сборище нетрайно дреме,
обречено със клетва на създател.
- До тази вяра с теб ще стигнем,
чрез нея истината ще издигнем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...