А вечерите тук са помъдрели...
Разтварят ни божествените двери,
повеждащи през райските дантели,
без мисли за зловещи изневери,
защото сме изрекли обещания,
където тишината се сгъстява!
В ушите ни звучат предания
и… открояваме сено от плява.
А миговете, преди нас изплакани,
доведоха мечтани повторения
в душите, трепетно дочакали,
магията на чувства споделени.
Защо са песните по нови жетви
и време ли е за химери,
словата глъхнат в свети клетви,
но верите си ще намерим ли?
В капаните, заложени от старо време,
вярваме във рамо на приятел,
че сборище нетрайно дреме,
обречено със клетва на създател.
- До тази вяра с теб ще стигнем,
чрез нея истината ще издигнем.
© Мери Попинз All rights reserved.