А времето сякаш е спряло

Poesía » Filosófica, Verso acróstico

791 1 2

А времето сякаш е спряло...

край мене цари тишина...

ъглѝте на бялата стая...

до* мене стените влекат...

Естествено... нищо не чувствам...

стените се движат към мен...

и скоро смъртта ще ме има...

тя сякаш държи ме в ръце...

И... ето... самотен умирам...

гостувах на тази земя...

Докоснах ли всъщност живота...

е късно да питам сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Предлогът „към” би бил по-удачен. Единствената причина да използвам именно предлога „до”, е планът да напиша акростих.

Comentarios

Plevel (Силвия Илиева)

Пиши, радвам се че се върна.

2018-03-20T23:21:22+02:00
AnaMarina (Яна)

Красиво и някак... тъжно.
Харесва ми творчеството ти. И ритъмът на стиховете ти.
Продължавай!

2018-03-20T17:16:01+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9