А времето сякаш е спряло

20 mar 2018, 17:10

Poesía » Filosófica, Verso acróstico

563 1 2

А времето сякаш е спряло...

край мене цари тишина...

ъглѝте на бялата стая...

до* мене стените влекат...

Естествено... нищо не чувствам...

стените се движат към мен...

и скоро смъртта ще ме има...

тя сякаш държи ме в ръце...

И... ето... самотен умирам...

гостувах на тази земя...

Докоснах ли всъщност живота...

е късно да питам сега...

Предлогът „към” би бил по-удачен. Единствената причина да използвам именно предлога „до”, е планът да напиша акростих.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.