20.03.2018 г., 17:10 ч.

А времето сякаш е спряло 

  Поезия » Философска, Акростихове
516 1 2

А времето сякаш е спряло...

край мене цари тишина...

ъглѝте на бялата стая...

до* мене стените влекат...

Естествено... нищо не чувствам...

стените се движат към мен...

и скоро смъртта ще ме има...

тя сякаш държи ме в ръце...

И... ето... самотен умирам...

гостувах на тази земя...

Докоснах ли всъщност живота...

е късно да питам сега...

© Андрей Андреев Всички права запазени

Предлогът „към” би бил по-удачен. Единствената причина да използвам именно предлога „до”, е планът  да напиша акростих. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиши, радвам се че се върна.
  • Красиво и някак... тъжно.
    Харесва ми творчеството ти. И ритъмът на стиховете ти.
    Продължавай!
Предложения
: ??:??