А всъщност беше декември
Всеки ден е гаден. Умира
в делничните вечери.
Аромат на цветя. Ухания
в невзрачните подлези.
А пътищата все са същите. И прах
посипал ги е пак. Уви,
не скрива нищо той. Но все пак
сивото е поносимо.
И листата пак са паднали. Дърветата
оголени стоят бездомни.
И някак чужди. В своя свят
прегърнали небето.
Да уловят във миг. Снежинките,
които някой им е подарил.
Или изгубени сълзи.
А всъщност беше декември.
13.11.2008
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
