Всеки ден е гаден. Умира
в делничните вечери.
Аромат на цветя. Ухания
в невзрачните подлези.
А пътищата все са същите. И прах
посипал ги е пак. Уви,
не скрива нищо той. Но все пак
сивото е поносимо.
И листата пак са паднали. Дърветата
оголени стоят бездомни.
И някак чужди. В своя свят
прегърнали небето.
Да уловят във миг. Снежинките,
които някой им е подарил.
Или изгубени сълзи.
А всъщност беше декември.
13.11.2008
© Иван Иванов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
