Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18123
24 nov 2020, 10:48  

А зрелостта ни – Пирова победа 

  Poesía » Otra
225 5 14

Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години,
косите ни са рошави, немирни
и чакаме, с уста да ни подсвирне,
там – под балкона детската дружина.

И детска глъч – да буди махалата,
да литнат в миг, подплашени врабчета,
да хукнем пак – по уличка позната
и с лудории – разбили колената,
едва, едва през зъби да изпъшкат,
че, не – не плачат силните момчета –
ще им се смее палавата чета.
В пестница стискат гордостта си мъжка.

Приглаждат поразплетени опашки,
момичетата, слънцето ги гледа.
А зрелостта ни – Пирова победа –
c вода промива раните юнашки...
в сърцето хвърля камъче – от прашка.
Ех, детството ни – само снимка бледа,
но и до днес сърцата са хлапашки.

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гуш!
  • ТА ТАКА ме отнасяш..и така си отпочивам, когато имам време да се наситя на думите ти...
  • Като си бях в България заваля пороен летен дъжд. Връщайки се от магазина минах през всяка локва, която ми се изпречи. Живо пиле нямаше по улиците, а съседите си ме знаят...
  • Една пирова победа - стига Подсети ме за играта на ластик и дама... и сега е детска му работа, само дето не ни много отива, ама като ти се подскача - подскачаш!!
  • Благодаря, Деничке - Зорничке!
  • Приказно! Особено финалът!
  • Детето в нас е винаги живо, готово да се засмее, да скочи в локва, да направи някоя пакост. Нека не позволим на сивите, напрегнати делници да го разплакват. А деменцията и онзи немец, дето ни крие нещата, (как му беше името) - по-далече от нас да стоят. Благодаря ви!
  • Върна ме в едни невероятно луди години, благодаря
    Де и сега да можеха щуротиите ни да минават толкова безнаказано!
  • Благодаря за стихото! Децата в нас никога да не умират и деменцията да не ни настига, дай Боже!
  • Всеки ред ме умилява. Днес така е тръгнало, но тук просто не ми достигна въздух в един момент....
  • Важно е сърцата да са хлапашки! 💖
  • Поздравления!!!
  • Много ми хареса и на мен. Но Висшата сила е решила така, за да ни вразуми, нас - неразумните човеци, за да сме във вечен конфликт със себе и да не се възгордяваме толкова, че няма за какво - обвивката остарява, а съзнанието остава и детско докрай! Виж твоето хубаво стихотворение до каква коментарна логорея ме докара, ама както е казал Валентин - ами деменция...
  • Дементивен? На глава ли да чукам? Не - на талашит не хваща - на дърво.
Propuestas
: ??:??