А зрелостта ни – Пирова победа
Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години,
косите ни са рошави, немирни
и чакаме, с уста да ни подсвирне,
там – под балкона детската дружина.
И детска глъч – да буди махалата,
да литнат в миг, подплашени врабчета,
да хукнем пак – по уличка позната
и с лудории – разбили колената,
едва, едва през зъби да изпъшкат,
че, не – не плачат силните момчета –
ще им се смее палавата чета.
В пестница стискат гордостта си мъжка.
Приглаждат поразплетени опашки,
момичетата, слънцето ги гледа.
А зрелостта ни – Пирова победа –
c вода промива раните юнашки...
в сърцето хвърля камъче – от прашка.
Ех, детството ни – само снимка бледа,
но и до днес сърцата са хлапашки.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
