10 may 2006, 7:50

А--зът

  Poesía
1.3K 0 2
   
 Нито-виждам те, 
 нито чувам те,
 но в страха си аз усещам те.
 Защо..? Къде..? - не знам.
 Вярвам - ще намеря пътя сам.
 Далеч от теб- мисловна мъгла,
 далеч от теб -лицемерна суета.


 А-зът - мразя те,
 А-зът- търся те.
 Защо...? Къде...?- не знам.
 ти си моята кръв,но белязана
 от змия на желания,
 от змия греховна.

 Приех своят знак,
 търсех своята сянка-
 трепет от листа,
 но нараних се на прозорец
 и кръвта се сля със светлина.


 Ти си вътре в мен
 и пиеш свята отрова,
 но ще се събудя 
 преди да потъна 
 в мъртва почва без цветя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "но нараних се на прозорец
    и кръвта се сля със светлина." - катарзисът винаги минава през болка, няма как
    много силни моменти, Цецо, браво!
  • Харесва ми ! Браво !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....