May 10, 2006, 7:50 AM

А--зът

  Poetry
1.3K 0 2
   
 Нито-виждам те, 
 нито чувам те,
 но в страха си аз усещам те.
 Защо..? Къде..? - не знам.
 Вярвам - ще намеря пътя сам.
 Далеч от теб- мисловна мъгла,
 далеч от теб -лицемерна суета.


 А-зът - мразя те,
 А-зът- търся те.
 Защо...? Къде...?- не знам.
 ти си моята кръв,но белязана
 от змия на желания,
 от змия греховна.

 Приех своят знак,
 търсех своята сянка-
 трепет от листа,
 но нараних се на прозорец
 и кръвта се сля със светлина.


 Ти си вътре в мен
 и пиеш свята отрова,
 но ще се събудя 
 преди да потъна 
 в мъртва почва без цветя. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелин Замфиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • "но нараних се на прозорец
    и кръвта се сля със светлина." - катарзисът винаги минава през болка, няма как
    много силни моменти, Цецо, браво!
  • Харесва ми ! Браво !

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....