May 10, 2006, 7:50 AM

А--зът

  Poetry
1.3K 0 2
   
 Нито-виждам те, 
 нито чувам те,
 но в страха си аз усещам те.
 Защо..? Къде..? - не знам.
 Вярвам - ще намеря пътя сам.
 Далеч от теб- мисловна мъгла,
 далеч от теб -лицемерна суета.


 А-зът - мразя те,
 А-зът- търся те.
 Защо...? Къде...?- не знам.
 ти си моята кръв,но белязана
 от змия на желания,
 от змия греховна.

 Приех своят знак,
 търсех своята сянка-
 трепет от листа,
 но нараних се на прозорец
 и кръвта се сля със светлина.


 Ти си вътре в мен
 и пиеш свята отрова,
 но ще се събудя 
 преди да потъна 
 в мъртва почва без цветя. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелин Замфиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • "но нараних се на прозорец
    и кръвта се сля със светлина." - катарзисът винаги минава през болка, няма как
    много силни моменти, Цецо, браво!
  • Харесва ми ! Браво !

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...