10.05.2006 г., 7:50

А--зът

1.3K 0 2
   
 Нито-виждам те, 
 нито чувам те,
 но в страха си аз усещам те.
 Защо..? Къде..? - не знам.
 Вярвам - ще намеря пътя сам.
 Далеч от теб- мисловна мъгла,
 далеч от теб -лицемерна суета.


 А-зът - мразя те,
 А-зът- търся те.
 Защо...? Къде...?- не знам.
 ти си моята кръв,но белязана
 от змия на желания,
 от змия греховна.

 Приех своят знак,
 търсех своята сянка-
 трепет от листа,
 но нараних се на прозорец
 и кръвта се сля със светлина.


 Ти си вътре в мен
 и пиеш свята отрова,
 но ще се събудя 
 преди да потъна 
 в мъртва почва без цветя. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Замфиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "но нараних се на прозорец
    и кръвта се сля със светлина." - катарзисът винаги минава през болка, няма как
    много силни моменти, Цецо, браво!
  • Харесва ми ! Браво !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...