18 jun 2010, 23:42

* * *

  Poesía
860 0 9

 

                                   И ще те обгърне

                                   духът ми.

                                   Ще обходи  усЕтно–неусЕтно

                                   всички  пристанища и пътища

                                   на битието твое.

                                   Ще е повей от не–материя

                                   във всяка ниша

                                   на твоята душа.

                                   С нейния център и начало

                                   ще се срещне.

                                   После духът ми

                                   ще те пусне,

                                   без в капан

                                   да те е хващал,

                                   но няма от този свят,

                                   няма от вечността

                                   да си отиде.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...