18.06.2010 г., 23:42

* * *

852 0 9

 

                                   И ще те обгърне

                                   духът ми.

                                   Ще обходи  усЕтно–неусЕтно

                                   всички  пристанища и пътища

                                   на битието твое.

                                   Ще е повей от не–материя

                                   във всяка ниша

                                   на твоята душа.

                                   С нейния център и начало

                                   ще се срещне.

                                   После духът ми

                                   ще те пусне,

                                   без в капан

                                   да те е хващал,

                                   но няма от този свят,

                                   няма от вечността

                                   да си отиде.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...