И ще те обгърне
духът ми.
Ще обходи усЕтно–неусЕтно
всички пристанища и пътища
на битието твое.
Ще е повей от не–материя
във всяка ниша
на твоята душа.
С нейния център и начало
ще се срещне.
После духът ми
ще те пусне,
без в капан
да те е хващал,
но няма от този свят,
няма от вечността
да си отиде.
© Фабер All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
