18 июн. 2010 г., 23:42

* * *

863 0 9

 

                                   И ще те обгърне

                                   духът ми.

                                   Ще обходи  усЕтно–неусЕтно

                                   всички  пристанища и пътища

                                   на битието твое.

                                   Ще е повей от не–материя

                                   във всяка ниша

                                   на твоята душа.

                                   С нейния център и начало

                                   ще се срещне.

                                   После духът ми

                                   ще те пусне,

                                   без в капан

                                   да те е хващал,

                                   но няма от този свят,

                                   няма от вечността

                                   да си отиде.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...