29 sept 2018, 0:37  

***

710 0 2

Уморена съм, либе, заспива ми се

в ръцете ти топли и нежни.

Натежават клепачите, погали ме,

махни от косите ми скрежа.

 

Изтощена съм, либе, почива ми се

на твоето ласкаво рамо.

Тъжна съм, либе, обича ми се,

прегърни ме с душа и със тяло.

 

Дълго гали ме, не позволявай

сняг да натрупа в косите ми, либе.

Силно прегръщай, не отмалявай,

премръзнах, либе, стопли ме...

 

28.09.2018г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Много ми хареса, ИВ! А формата, в която си избрала да предадеш чувствата на лирическата допълнително подсилва внушението. Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...