29.09.2018 г., 0:37  

***

712 0 2

Уморена съм, либе, заспива ми се

в ръцете ти топли и нежни.

Натежават клепачите, погали ме,

махни от косите ми скрежа.

 

Изтощена съм, либе, почива ми се

на твоето ласкаво рамо.

Тъжна съм, либе, обича ми се,

прегърни ме с душа и със тяло.

 

Дълго гали ме, не позволявай

сняг да натрупа в косите ми, либе.

Силно прегръщай, не отмалявай,

премръзнах, либе, стопли ме...

 

28.09.2018г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Много ми хареса, ИВ! А формата, в която си избрала да предадеш чувствата на лирическата допълнително подсилва внушението. Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...