Уморена съм, либе, заспива ми се
в ръцете ти топли и нежни.
Натежават клепачите, погали ме,
махни от косите ми скрежа.
Изтощена съм, либе, почива ми се
на твоето ласкаво рамо.
Тъжна съм, либе, обича ми се,
прегърни ме с душа и със тяло.
Дълго гали ме, не позволявай
сняг да натрупа в косите ми, либе.
Силно прегръщай, не отмалявай,
премръзнах, либе, стопли ме...
28.09.2018г
© Ива ВалМан All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
