***

Светът ми съкрушен е,

когато си далеч. 

Без теб не чувствам радост,

сърцето ми сякаш е лед.

Днес дойде и днес си отиде.

О, мимолетно видение - върни се!

Почакай, спри!

Дори "чао" казали не сме си.

Чу ли ме, гласът ми дали позна...?

Изчезна ли или още тук си...?

Ти, сянка на ума ми,

кажи - истински ли си? 

Все още радост няма,

болката все по-голяма става.

Отивай си, не ме тормози!

Призовавам те - върви!