Светът ми съкрушен е,
когато си далеч.
Без теб не чувствам радост,
сърцето ми сякаш е лед.
Днес дойде и днес си отиде.
О, мимолетно видение - върни се!
Почакай, спри!
Дори "чао" казали не сме си.
Чу ли ме, гласът ми дали позна...?
Изчезна ли или още тук си...?
Ти, сянка на ума ми,
кажи - истински ли си?
Все още радост няма,
болката все по-голяма става.
Отивай си, не ме тормози!
Призовавам те - върви!
© Иванина Todos los derechos reservados