9 авг. 2013 г., 20:14

***

918 0 0

Светът ми съкрушен е,

когато си далеч. 

Без теб не чувствам радост,

сърцето ми сякаш е лед.

 

Днес дойде и днес си отиде.

О, мимолетно видение - върни се!

Почакай, спри!

Дори "чао" казали не сме си.

 

Чу ли ме, гласът ми дали позна...?

Изчезна ли или още тук си...?

Ти, сянка на ума ми,

кажи - истински ли си? 

 

Все още радост няма,

болката все по-голяма става.

Отивай си, не ме тормози!

Призовавам те - върви!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...