***

iv4ence96 (Иванина)
2 146

9.08.2013 г., 20:14 ч.

Поезия » Друга

750 0 0

Светът ми съкрушен е,

когато си далеч.

Без теб не чувствам радост,

сърцето ми сякаш е лед.

Днес дойде и днес си отиде.

О, мимолетно видение - върни се!

Почакай, спри!

Дори "чао" казали не сме си.

Чу ли ме, гласът ми дали позна...?

Изчезна ли или още тук си...?

Ти, сянка на ума ми,

кажи - истински ли си?

Все още радост няма,

болката все по-голяма става.

Отивай си, не ме тормози!

Призовавам те - върви!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.