16 sept 2016, 15:17

***

1K 1 2

 

 

 

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,

а ушите ми да слушат...

И ръцете ми вече не съществуват,

Няма да има извинение,

за да не те търся, винаги ще те намирам

и няма да се предам,

дори когато волята (ми) е приключила,

защото душата ми те чувства,

дори тялото да изгори,

а обратното е невъзможно нещо,

единственото невъзможно...

защото

когато има любов, животът се ражда

в пепелта на пламъците...,

а ти си моя живот...

тяло и душа, без теб съм нищо...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...