Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,
а ушите ми да слушат...
И ръцете ми вече не съществуват,
Няма да има извинение,
за да не те търся, винаги ще те намирам
и няма да се предам,
дори когато волята (ми) е приключила,
защото душата ми те чувства,
дори тялото да изгори,
а обратното е невъзможно нещо,
единственото невъзможно...
защото
когато има любов, животът се ражда
в пепелта на пламъците...,
а ти си моя живот...
тяло и душа, без теб съм нищо...
© Николай All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
