Sep 16, 2016, 3:17 PM

*** 

  Poetry » Love
727 1 2

 

 

 

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,

а ушите ми да слушат...

И ръцете ми вече не съществуват,

Няма да има извинение,

за да не те търся, винаги ще те намирам

и няма да се предам,

дори когато волята (ми) е приключила,

защото душата ми те чувства,

дори тялото да изгори,

а обратното е невъзможно нещо,

единственото невъзможно...

защото

когато има любов, животът се ражда

в пепелта на пламъците...,

а ти си моя живот...

тяло и душа, без теб съм нищо...

 

 

 

© Николай All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??