Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,
а ушите ми да слушат...
И ръцете ми вече не съществуват,
Няма да има извинение,
за да не те търся, винаги ще те намирам
и няма да се предам,
дори когато волята (ми) е приключила,
защото душата ми те чувства,
дори тялото да изгори,
а обратното е невъзможно нещо,
единственото невъзможно...
защото
когато има любов, животът се ражда
в пепелта на пламъците...,
а ти си моя живот...
тяло и душа, без теб съм нищо...
© Николай All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
