Sep 16, 2016, 3:17 PM

***

  Poetry » Love
1K 1 2

 

 

 

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,

а ушите ми да слушат...

И ръцете ми вече не съществуват,

Няма да има извинение,

за да не те търся, винаги ще те намирам

и няма да се предам,

дори когато волята (ми) е приключила,

защото душата ми те чувства,

дори тялото да изгори,

а обратното е невъзможно нещо,

единственото невъзможно...

защото

когато има любов, животът се ражда

в пепелта на пламъците...,

а ти си моя живот...

тяло и душа, без теб съм нищо...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...