16 сент. 2016 г., 15:17

***

1K 1 2

 

 

 

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,

а ушите ми да слушат...

И ръцете ми вече не съществуват,

Няма да има извинение,

за да не те търся, винаги ще те намирам

и няма да се предам,

дори когато волята (ми) е приключила,

защото душата ми те чувства,

дори тялото да изгори,

а обратното е невъзможно нещо,

единственото невъзможно...

защото

когато има любов, животът се ражда

в пепелта на пламъците...,

а ти си моя живот...

тяло и душа, без теб съм нищо...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...