* * *

7 may 2009, 12:41

Poesía

634 0 3

Няма как да станеш друг –

аз и ти сме лед и студ.

Между нас – стена от мрак,

няма слънце, няма знак...

Как да те намеря пак?

Диви, сиви ветрове

ме поглъщат – накъде?

Миналото плаче в мен,

спира утрешният ден.

Чакам миг благословен.

Глътка щастие познах,

но остана само прах

в гърлото ми да горчи...

Пак повтарям: не плачи

и сърцето ми мълчи.

Дяволи пируват с мен,

ти си все така студен

и студена е нощта...

Как да вярвам в чудеса?

Знам, отново съм сама.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-05-25T11:33:10+03:00

Не си сама, обезкрилена, Ева!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-05-16T13:05:57+03:00

тъжно, но много красиво!
и по-различно като звучене, което още повече ме грабна.

"***" - ?
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-05-07T22:37:22+03:00

Ева, как да вярваш в чудеса, след като ти си едно истинско чудо! Повярвай в себе си и остани на брега на Поезията, където вече имаш приятели...