* * *
Няма как да станеш друг –
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак?
Диви, сиви ветрове
ме поглъщат – накъде?
Миналото плаче в мен,
спира утрешният ден.
Чакам миг благословен.
Глътка щастие познах,
но остана само прах
в гърлото ми да горчи...
Пак повтарям: не плачи
и сърцето ми мълчи.
Дяволи пируват с мен,
ти си все така студен
и студена е нощта...
Как да вярвам в чудеса?
Знам, отново съм сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
