Няма как да станеш друг –
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак?
Диви, сиви ветрове
ме поглъщат – накъде?
Миналото плаче в мен,
спира утрешният ден.
Чакам миг благословен.
Глътка щастие познах,
но остана само прах
в гърлото ми да горчи...
Пак повтарям: не плачи
и сърцето ми мълчи.
Дяволи пируват с мен,
ти си все така студен
и студена е нощта...
Как да вярвам в чудеса?
Знам, отново съм сама.
© Ева Корназова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
