Amiliq999
26 el resultado
Кой е другият в моя живот? – роднина, приятел, всички непознати, с които се сблъсквам ежедневно в магазина, на улицата... Или пък другият в моя живот е моето вътрешно Аз, частица от душата ми, която в трудни моменти ме мотивира да продължа, вътрешен глас, който ми нашепва как да действам, в каква по ...
  1566 
В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...
  692 
Чувството особено, отново ме обхваща,
вдъхва ми нов живот...
Трепва сърцето, нов ритъм подхваща -
надявам своя хомот...
Спуска се мъглата на моята слепота, ...
  596 
Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...
  797 
Приказка - част 2
Дълбоко в една гора, в една тайна, от никого неоткрита пещера, закрита от клоните на вечнозелени многовековни борове живеела последната, останала в това царство, горска нимфа – Лилит. Тя била невероятно красива, с дълга червена коса, спускаща се на тежки къдрици по голите ù рамене, ...
  1042 
Приказка - част 1
Имало едно време, едно прекрасно богато царство, чиито жители били винаги щастливи и усмихнати и никога нищо не им липсвало. Царството граничело с три морета, а територията му била осеяна с обширни зелени поля, величествени планини и кристално чисти езера. Векове наред царството пр ...
  1108 
Историята за петлето
Имало едно време един дядо на име Иван. Той живеел сам, в едно далечно малко селце, сгушено между гъста борова горичка и кристално чисто езеро. Къщата на дядо Иван се намирала, в края на селото, точно до боровата горичка и всяка сутрин, когато дядото излезел и погледнел към нея, ...
  1196 
Понякога, когато мракът обгърне душата ми,
не виждам път, не виждам спасение...
Животът препуска край мен, като забързани влакове,
а аз падам на релсите, неоткрила спасение...
Филми всякакви, всеки ден гледам, ...
  602 
Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...
  854 
С дреха от лъжи, ушита
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...
  736 
Поете, магьоснико зъл,
вълшебнико милосърден!
Поете, хищнико омразен,
приятелю мил и драг!
Тази магия, горяща у теб, ...
  639 
Понякога съм тъжна и сама -
мечтая за небесните простори,
за нова непозната ми страна,
за нови, непознати хора...
Обличам синя дреха и летя - ...
  1227 
Морето в черен сатен е покрито,
с вълни от бели дантели обвито.
Скърбят водите - ледени, солени,
сивеят от болка скалите студени.
Пясъците слънчеви сивеят, ...
  760 
Денят бавно отминава,
обгръща го нощта,
болка сърцето ми влудява,
вледенява се моята Душа!
Изгрява бялата Луна ...
  1262 
Седя във стаята - умислена, смълчана...
Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.
Покой не ще намеря в тоз живот,
щом далеч от мен е твоята любов.
Отиде си ти и част от мен умря. ...
  750 
Един е Животът, една е Смъртта...
Денят си отива, настъпва Нощта...
Слънцето залязва, изгрява Луната...
Непрестанно в кръг се върти Земята...
Щастието е кратко, дълга е Тъгата... ...
  742 
Благодаря ти, мамо, за твоите ласки и грижи
през всичките тези осемнадесет лета...
Благодаря ти, мамо, за любовта и красотата,
с които стопли моята детска душа...
Благодаря ти, мамо, за миговете на щастие, ...
  1644 
***
Боли, когато съм без теб -
сърцето е обгърнато от лед...
Душата ми на пепел разпиля се,
в сълзи горещи, цяла, аз облях се...
Кърви сърцето, разцепено на две, ...
  687 
Ах, тези жълти цветя,
посипани по зелените полета...
Ах, тези сълзи на скръбта,
покапали по безкрайните полета...
Колко мъка е събрана в тях, ...
  652 
Виновна ли съм, че те срещнах-
съдбата тъй решила бе
и сам при мене ти дойде...
Виновна ли съм, че се влюбих
в очите ти, във мене впити ...
  941 
Отдадох ти сърцето си, душата,
отдадох ти всяка моя частица.
Предадох си във твоите ръце съдбата,
в краката ти се свлякох, като ранена птица.
Отдадох ти щастието и болката си, ...
  710 
Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...
  1426 
Раздялата ми с тебе ме съсипа,
строши се моето крехко сърце...
В сълзи, от болка, цяло се обсипа
и замрачи се моето щастливо лице...
Страданието разля се в мен като река, ...
  731 
***
От сърцето ми капе кръв,
стича се по ръцете ми...
Грях имам пред теб, моя любов,
че още си тук, в сърцето ми...
От пепелта на изгорялата ни любов ...
  588 
***
Буря безмълвна в душата кипи,
живот бездиханен в гърдите ври,
стонове нечути в пустиня бледнеят,
сълзи непроляти в очите тлеят... ...
  672 
Премина с гняв на буря този ден,
ограби ме и пуста ме остави
да бродя по безлюдните улици,
притихнали сред мрака на нощта...
И както скитах се сама и пуста, ...
  1766 
Propuestas
: ??:??