11 mar 2021, 8:03

*** 

  Poesía
592 1 10

Страхувам се, но никога не плача

и, страннико, не моля милостиня.

Мадона съм, а после съм палачът,

причастие съм, сетне - гилотина.

 

Да, грешна съм. Такава ме обича.

Такава ме изпрати – да съм бреме.

Но също за любов да ти наричам,

додето свърши тленното ми време.

 

Разпятието помня и Голгота.

В нозете Му се сринах съкрушена.

Eдва в смъртта разкрива се животът

и тръгваме си чисти и смирени.

© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??