Страхувам се, но никога не плача
и, страннико, не моля милостиня.
Мадона съм, а после съм палачът,
причастие съм, сетне - гилотина.
Да, грешна съм. Такава ме обича.
Такава ме изпрати – да съм бреме.
Но също за любов да ти наричам,
додето свърши тленното ми време.
Разпятието помня и Голгота.
В нозете Му се сринах съкрушена.
Eдва в смъртта разкрива се животът
и тръгваме си чисти и смирени.